Безраличието-да накажеш или да оцелееш

Не мислите ли, че светът е достатъчно тъжен и без вашите неволи. Ако вярваш в щастието – покажи го.

Не можеш да зарадваш някого, когато му говориш за тъга.

Тя води след себе си страх, умора и апатия към живота.

Бездушието убива човешките взаимоотношения, отравяйки душата, като я превръщаща се в душа,  блуждаеща без път и посока.

Безразличие и апатия при хората

А тялото сякаш обвито е с броня, бранеща го от любов и омраза, щастие и мъка, с едничка цел – да се съхрани и  оцелее.

А може би това е опит да накажеш за нечия грешка, за изречени думи, наранили и убили желанието да се бориш и обичаш, да даряваш радост и любов.

Наказание за изплаканите сълзи, оставили след себе си едно кървящо сърце.

Начини за избягване и предпазване от апатия

Дали ако го нямаше бездушието нашето съществуване би имало друго измерение и би дало друг смисъл на живота ни?

Дали изобщо някога ще разберем?Но можем поне да опитаме да бъдем силни и да не позволяваме на света да убива духа ни. Всеки е с мисия на този свят и тя едва ли е да  бъдем черногледи. Всяко нещо погледнато под друг ъгъл се вижда в друга светлина, а доброто, оптимизма и положителните емоции са нашата панацея.

Нека се научим да бъдем щастливи.

Бог направил човека от кал и му останало неизползвано парченце.

- Какво да ти долепя? - попитал Бог.
- Долепи ми щастие! - помолил човекът.
Бог взел бучката кал и я поставил в дланта му